Информацията в сайта е собственост на вестник „Старозагорски новини”. При използването й, позоваването на източника е задължително!

Родената в Стара Загора оперната певица Велина Божилова: Хората в България са жадни за култура и промяна

Велина БожиловаВелина е родена в Стара Загора и е възпитаничка на музикалното училище "Христина Морфова", където изучава тромпет и пеене. През 2001 година е приета в Държавна музикална академия "Панчо Владигеров" в София, където остава само една година. Образованието си продължава в Musikhochschule Lubeck, Германия. За периода 2002-2011 получава възможност да се обучава в три от най-елитните музикални университети в Лондон, Париж и Цюрих. Стипендиантка е на фондация Yehudi Menuhin "Live Music Now", Inner Wheel Club Johann Ludwig Reinhold Stiftung. Преди броени дни талантливата Велина пя на родната старозагорска сцена. Тя се превъплъти в образа на обаятелната Елизабета в операта "Дон Карлос" от Джузепе Верди.

- Велина, на каква възраст започна да се занимаваш с музика?

- Бях едва на 4, в детската градина, и два пъти седмично ходех на уроци по пиано и солфеж в музикалното училище. Никога няма да забравя колко много се радвах и как с нетърпение очаквах тези моменти.

- Твой личен избор ли беше това?
- Може да се каже, че да! Въпреки че на такава възраст няма как семейството да не оказва своето влияние. Но факт е, че аз наистина очаквах тези уроци с нетърпение и те поощряваха това.

- Защо избра оперното пеене, това ли е стилът, който те определя най-добре?

- С оперно пеене започнах да се занимавам на 15 години, дотогава изучавах тромпет и пеене в музикалното училище. В един миг реших, че трябва да реализирам голямата си мечта, а тя беше да стана оперна певица. Натам ме отведоха вдъхновяващите ми спомени от детството, когато с моята баба най-редовно прекрачвахме прага на операта и се потапяхме във вълшебния свят на това изкуство. Тогава си казвах "Искам и аз един ден да бъда част от цялото това вълшебство".

- Живееш в чужбина, смяташ ли, че изкуството има бъдеще в България?

- Живея от 15 години в Германия, заминах да уча, тъй като бях приета със стипендия и това беше добра възможност за мен. Завърших магистърска степен с отличие. Културният живот тук е на много високо равнище. Има невероятни изпълнители и музиканти, но ако трябва да бъда честна, липсва ми искреността и онова "магическо, честно музициране". Всеки иска да бъде перфектен, едва ли не грешките са забранени тук, но така се губи "химията" в изкуството. Защото, за да бъде то качествено, трябва да има в него вложена душа. В България не е така, ние имаме невероятни музиканти! А дали има бъдеще изкуството в България? Разбира се! Хората са жадни за култура и промяна. Мисля, че сега е точното време.

- Имат ли възможност за реализация младите хора, които се занимават с изкуство в България?

- Разбира се, но никак не е лесно, особено като се има предвид и финансовата част на нещата. Но всеки, който се труди упорито и преследва мечтите си, и иска да бъде чут, видян и оценен, убедена съм, че ще успее. В чужбина нещата не са по-лесни. Има много театри и оперни сцени, конкуренцията е смазваща. България предлага изключително много възможности. Имаме си театри, опери, балет, изкуство, култура... Всичко! Трябва ни още малко подкрепа, вяра, действие и оптимизъм.

- Изпълняваш ли други жанрове музика?

- Слушам с голямо удоволствие джаз и също пея от време навреме. Ако не бях станала оперна певица, щях да изпълнявам джаз.

- Ако трябва да се опишеш с едно музикално произведение, кое ще е то?

- Този въпрос е много труден. Не мога да се опиша с едно музикално произведение.

- Как си почиваш? Имаш ли любимо занимание, книга, филм?

- Харесвам салса танците и филмите с Луи дьо Фюнес. Чета предимно философия и психология, но може би любимата ми книга е "Старецът и морето" на Хемингуей.

Въпросите зададе:
Тоня КЛИСУРОВА