Информацията в сайта е собственост на вестник „Старозагорски новини”. При използването й, позоваването на източника е задължително!

Д-р Ваня Сапунджиева пред "Старозагорски новини":До края на лятото ще завърша параклиса до входа за кв. "Зора"

Д-р Ваня СапунджиеваД-р Ваня Сапунджиева е преподавател по иконопис в специалността "Църковни изкуства" към Православния богословски факултет на ВТУ "Св. св. Кирил и Методий". Член е на Групата "Икона", в която са преподаватели по църковни изкуства от България, Румъния, Сърбия, Македония, Русия и Гърция, инициирана и ръководена от проф. Георгиос Кордис. Участвала е в много колективни изложби в България, Швейцария, Белгия, Румъния, Гърция, Македония, Франция, Люксембург.

Нейни са стенописите на храм "Св. Паисий Хилендарски" в Стара Загора, храм "Св. Никола" в Люксембург. Автор е на иконостасни икони за храм "Св. арх. Михаил" в с. Колена, Старозагорско, за храм "Св. Харалампий" - с. Долна Махала, Пловдивско, иконостасни пана за храм "Св. Патриарх Евтимий Търновски"  в Париж и др. Участвала е в две международни иконографски школи в манастира Бранковяну и в манастира Бистрица в Румъния. Работи и публикува в областта на християнското изкуство и иконология. На 21 юни в залата на Регионалната библиотека "Захарий Княжески"- Стара Загора  д-р Ваня Сапунджиева представи книгата си "Зографи отвъд границите. Възникването на Тревненската художествена школа в контекста на балканското изкуство XVII - XVIII в."

- Д-р Сапунджиева, представяте едно нетрадиционно за изкуствознанието у нас изследване. Това подтик за преосмисляне на значението на творчеството на тревненските зографи ли е?

- За човек като мен, който се занимава професионално с църковни изкуства като художник, след това като докторант и като преподавател, е нормално да срещне неща в нашата история, които да го предизвикат да си зададе въпроси. Когато тръгнах към тази тема, в началото беше повече ентусиазъм, но вярата ми, че има още много неизяснени факти и интересни неща за това изкуство от XVII-XVIII век, които заслужават да им се обърне внимание, ме доведе с екипа, с който работих, до един много значителен резултат.

- Дълъг ли беше процесът на работа по книгата?

- Да. Работата продължи около 4 години. Посетихме Гърция, Румъния. В Албания не успяхме да отидем, въпреки че в изданието става дума за икони, които произхождат от там. Но се радвам, че можахме да финализираме изследването.

- Как обществените промени са се отразявали на развитието на иконографията?

- Най-интересният извод в тази посока е, че, когато в едно общество има икономическо движение, то предизвиква културни промени като миграцията на много големи групи от  хора от едно на друго място на Балканите. И там, където уседнат тези хора, се случват нови неща най-напред в бита на хората и след това в областта на изкуството. Това се е случило и в България. Самото възникване на Арбанаси е станало именно от такава миграция. За наше щастие, там са запазени седем прекрасни църковни ансамбъла с непокътнати стенописи. Като рефлексия на изкуството в Арбанаси започва да се развива и тази школа в Трявна. Тя има много дълъг живот, почти до началото на XX век, когато настъпва упадък в църковните изкуства. Тревненската школа е една от сериозните в България, с много представители с голяма продукция.

- Според Вас, днес иконографията у нас заела ли е своето достойно място?

- За иконография и църковни изкуства у нас говорим от 25 години. Един период, който, според мен, е много малък, за да може да се възстанови пълнокръвно едно напълно изгубено като традиция и усещане изкуство. Мисля, че сме в началото на този процес. Проблемът е, че нашата съвременост има много по-различно отношение към църковните изкуства, които, освен че трябва да бъдат реабилитирани, ще трябва да се нагодят и към новите условия, да намерят начин да преминат от етапа на копирането, който е начален за всяко изгубено усещане, към създаването на стойностни църковни произведения.

- Българите изгубихме ли сетивата си за усещане на иконата, или те са само притъпени?

- Нужно е по-сериозно проглеждане, а то може да стане, ако хората са малко по-образовани по въпросите на църковните изкуства.

- Как един човек избира да стане иконограф?

- При мен стана малко случайно. Започнах да уча иконография. Аз съм от втория випуск на тази специалност. Постепенно с времето обикнах професията, която си избрах, имах и възможност да се развия в много направления на църковните изкуства. Така че може да се каже, че в това отношение съм щастливка.

- Необходимо ли е да си вярващ, за да рисуваш икони?

- Няма друг вариант. Човек носи вярата си, преди да бъде образован по богословие. Но когато е осъзната личност, нормално е онова, което усеща вътре в себе си, да бъде шлифовано с малко повече познания. Разбира се, човек трябва да има и огромно желание да се занимава с иконография. Това изкуство е много сложно, изискват се немалко умения, понякога дори и физическа издръжливост. Вярата винаги е в началото, но след нея са многото други качества, които един иконограф трябва да притежава.

- Вие какво предпочитате да рисувате - светци или библейски сюжети?

- Обичам всичко. Много често са ме питали: не ти ли омръзна да рисуваш Света Богородица? Моят отговор винаги е бил, че това е най-любимият ми образ - първо, като майка, след това - като жената, родила Христос.

- Какво Ви даде съприкосновението с християнското изкуство?

- Даде ми много. Усетих богатството му. Много обичам, когато ми са даде задача да изографисам светци, които не са толкова популярни. Имах редкия шанс по време на работата ми в църквата в старозагорския квартал "Зора" да изрисувам български светци, които нямаха запазена иконография, особено тези, които са били мъченици от последните години на османското владичество.

- Сега пак изографисвате свято място в Стара Загора...

- От няколко дни започнах мой проект в малък параклис, който се намира на входа на кв. "Зора". Надявам се до края на лятото работата да приключи успешно. Много съм благодарна за тази възможност, тъй като е изключително трудно човек да работи стенописи.

- Има ли разлика в отношението към хора като Вас, които изографисват икони, тук - в България, и в чужбина?

- Действително отношението в чужбина към хора като мен, които се занимават с църковни изкуства, е много по-добро, отколкото в България. Всичко, което съм видяла, ме кара да мисля, че културата, която се възпитава в Западна Европа към християнските ценности, прави така, че хората да се отнасят с изключително уважение, когато видят човек, който се занимава с подобни дейности. Те осъзнават, че това е сложна професия. Всички изложби, които направихме в чужбина, ми донесоха много голяма радост, защото се превръщаха в културно събитие, което беше отразявано в много медии. Имах възможност да изпълня стенописи в един гръцки храм в Люксембург. Там имах щастието да усетя уважението на цялото Църковно настоятелство, на една голяма християнска общност, която всяка неделя на богослуженията събираше хора от различни държави. Мисля, че те са много отворени откъм националности. Като много по-важно се възприема да си християнин, отколкото, че принадлежиш към някоя националност.

- Имали сте възможност да пътувате и като член на Групата "Икона", за да участвате в различни симпозиуми. Какво Ви направи най-силно впечатление тогава?

- Че български общности в чужбина трудно се създават, а когато се създадат, след първоначалния ентусиазъм винаги има някакъв спад. Другото е, че те трудно комуникират с други общности.

- Има ли вече по-голям интерес към специалността "Иконография"?

- Много е трудно да бъде задържан интересът на младите към тази професия по много причини. Най-напред са икономическите, а после това, че Българската православна църква като институция не стои достатъчно убедително в нашето общество. Един човек, който си избира професия, ползвайки и консултацията на своите родители, си задава въпросите: как ще се реализирам, тази професия ще ми донесе ли нужната икономическа независимост... Досещате се какви са отговорите. Затова дръзналите да се занимават с иконография са малцина. И става все по-трудно. Но за мен лично заниманието с църковни изкуства носи онова богатство за нашето общество, което ще загубим, ако не сме в състояние да задържим интереса на младите към тях. Оптимист съм, че това ще се случи.

Въпросите зададе:
Димка КАБАИВАНОВА