Информацията в сайта е собственост на вестник „Старозагорски новини”. При използването й, позоваването на източника е задължително!

Режисьорката Магдалена Ралчева пред "Старозагорски новини": "12 А" е послание към родителите и учителите за нашите деца

Режисьорката Магдалена Ралчева"12 А"Старозагорци свикнахме да свързваме името на режисьорката Магдалена Ралчева с Международния филмов фестивал за ново европейско кино "Златната липа". Вече пета година създателката и художествен директор на феста дава старт на празник, който показва най-новите и интересни филми от различни европейски страни. И родната Стара Загора, която пази спомените от нейното детство, й е благодарна за това.

На тазгодишното издание на феста старозагорци бяха първата българска публика, която видя и бурно аплодира филма "12 А", режисиран от чаровната дама-кинематографист.

- Г-жо Ралчева, започнахте работата по филма "12 А" с репликата: "Ние сме длъжници на нашите деца". Сега, когато филмът вече е създаден, в каква степен, според Вас, той ще успее да се издължи на децата на България?

- Това го казах в контекста на днешната реалност. Децата ни имат нужда да бъдат повече до родителите си, а те пък нямат достатъчното време. По тази причина естествената връзка родители-деца и учители-деца по някакъв начин се е нарушавала. Оттам идват големите проблеми и агресията. Безвремието, в което живеем, и трудните периоди, които успяваме да преодоляваме, неминуемо се отразяват върху психиката на децата ни. Затова казвам, че сме им длъжници. Този филм е една съвсем реална картина за взаимоотношенията учители-ученици-родители. Това е, което най-много ми допадна, когато прочетох сценария. За мен, като режисьор, беше изключително голямо предизвикателство да застана зад този проект. Самата идея, че нашите деца са наистина будни, прекрасни и интелигентни, а ние не успяваме да им го внушим и изискваме много от тях, ме провокира да пресъздам и да интерпретирам сценария така, че да се получи филм, чийто препратки са да обичаме децата си, да ги изслушваме и да ги разбираме, за да станат достатъчно силни и устойчиви в живота.

- Ако "12 А" е прочит на голяма част от проблемите в съвременното българско училище, с какво тази лента би кореспондирала с филма на Иван Андонов "Вчера", създаден през 1987 г.?

- Много ми е трудно да направя съпоставка с един от култовите филми в българското кино. "Вчера" на любимия ми режисьор Иван Андонов беляза цяло едно поколение. Но смятам, че проблемите винаги си остават едни и същи: че не успяваме да разбираме нашите деца. И от това неразбиране идват всички големи конфликти. Във филма "12 А" учителката Лина е тази, която успява да намери верния път към сърцата на своите ученици. Ако трябва да направя паралел между двата филма, то и във "Вчера" учителите съумяваха, въпреки съпротивата на учениците, да намерят път към тях.

- Как подбрахте екипа за "12 А"?

- За режисьор на филма ме покани продуцентът Дейвид Варод, който е продуцирал близо 300 филма и е работил с актьори като Робърт де Ниро, Морган Фрийман, Брус Уилис и още много холивудски величия. "12 А" е първият му филм като независим продуцент. Изискването беше екипът за филма да е съвсем различен от този на "11 А". Единственото общо между двата филма е сценаристът Николай Колев. Той за пореден път, по безспорен начин, доказа своя талант. Кастинга направих аз. Беше голямо предизвикателство, защото "11 А" има огромен зрителски интерес. След такъв успех да направиш филм, който е като продължение на "11 А", не беше лесна работа. Можехме много лесно да се провалим. Но препълнената зала и аплодисментите, които "12 А" получи на старозагорската си премиера, в рамките на фестивала "Златната липа", е достатъчен комплимент за филма. Аз съм много доволна и от кастинга, и от работата си с актьорите. Радина Кърджилова наистина беше една голяма находка за ролята на Лина. Когато й предложихме да я изиграе, малкият й син Христо беше на три месеца. Трябваше да спираме снимките, за да й дадем възможност да го кърми. Беше й доста трудно, тя е невероятно талантлива актриса и се справи блестящо. Не бих искала да правя паралел между "11 А" и "12 А", но осъзнавам, че това неминуемо ще се случва. Зрителят има това право. Но пък всеки филм си има своите качества и достойнства. По-важното е дали, разказвайки историята на "12 А", сме успели да развълнуваме публиката в киносалоните и да й предадем нашите емоции и внушения.

- Според Вас, на кого беше по-трудно по време на снимките - на тези, които бяха зад камерата, или на тези пред нея?

- Повечето от актьорите във филма са ученици, студенти в първи или втори курс в НАТФИЗ, които не са професионалисти. Определено беше много сложно да се работи с тях, но имах възможност да репетирам. Това е толкова важно, колкото и самият снимачен период. Срокът за заснемането на филма беше кратък - в рамките на 22 снимачни дни. Никога нямаше да успеем да го постигнем, ако нямаше възможност за тези дълги репетиции с всички актьори от "12 А".

- Филмът беше показан във Фестивалния комплекс в Кан в извънконкурсните програми, после в Рим на Фестивала на българското кино. Там към него беше проявен изключителен интерес. От 14 септември тази година той тръгва по екраните в България. Очаквате ли същия интерес най-вече от страна на ученическата киноаудитория?

- Филмът е ориентиран точно към тази аудитория. Знам, че младите хора са потенциалната публика в киносалоните и затова се надявам да го гледат. "12 А" разказва увлекателно, без натрапчиви внушения, диалогът е много естествен. Той е реална картина на живота в училище, в семейството. Целта на целия ни екип беше тази картина да не е мрачна. Автентичен и силно привличащ, този филм има своя потенциален успех именно заради всичко това. В световната кинематография темата е една от най-интересните.

- Как преценявате днес ситуацията в българското кино? Нашите филми стоят добре на фестивали в чужбина, а как, според Вас, изглежда един български филм в родната ни филмова среда?

- Въпреки всички трудности и недостатъчните средства, българското кино успява да прави добри филми. Тази година имахме филм в конкурсната програма в Кан, което е ясен знак, че нашето кино върви напред. Моето мнение е, че българските кинематографисти трябва да се отърсят от мрачните сюжети на филмите, които създават, и да дадат път на "по-светлите". От септември тази година, когато на големия екран ще е и "12 А", ще излязат още няколко филмови заглавия, които са много силни. Те ще покажат, че българското кино може да разказва и положителни, добри истории.

- Кой е следващият кинопроект, който ще реализирате?

- От две години със сценариста Юрий Дачев подготвяме проект, който много бих искала да осъществя. Той е по разкази на големия български писател Николай Хайтов. След две години ще отбележим неговата 100-годишнина. Ще направя всичко възможно дотогава да реализираме този филм. Ще се получи не само хубава, а и много въздействаща кинотворба, която, надявам се, ще радва зрителите не само в България, а и в чужбина.

Въпросите зададе:
Димка КАБАИВАНОВА