Информацията в сайта е собственост на вестник „Старозагорски новини”. При използването й, позоваването на източника е задължително!

Уникални фотоси припомнят за самолетостроенето в Казанлък

1931 година аерофотоснимка на казанлъшката самолетна фабрика 1938 година български самолети преди излитане от Казанлък (в кръгчето е притежателят на уникалната фотоколекция проф. д.в.н. полк. Димитър Недялков) Родният "КБ-6 Папагал" конкурирал немските "Юнкерс" и "Фокер"

Уникални документални фотоси, съхранени в архива на военния пилот проф. д.в.н. полк. Димитър Недялков, ще припомнят позабравената история на казанлъшкото самолетостроене. Експозицията е подредена в Музея на фотографията и визуалните изкуства в Казанлък и ще бъде открита на 20 февруари от 17:30 часа.

Собственикът на колекцията проф. Недялков е началник на катедра "ВВС и ПВО" при Военната академия "Г.С. Раковски", той е военен летец, пилот I клас, негов ученик в усвояването на летателното дело е президентът Румен Радев. В летателната си практика има над 1500 часа. Автор е на над 200 публикации, сред които 19 монографии. Сред най-известните са "Въздушната мощ на Царство България", "Български изтребители", "Зараждане на въздушната мощ", "Самолетостроенето в България", "Въздушната война на Балканите", "Българската авиация в годините на студената война", "История на българската военна авиация".

Експозицията проследява развитието на самолетостроенето в Казанлък - един от големите авиационни центрове през 20-и век у нас, след създаването през декември 1926 г. на Аеропланното училище в града.

През април 1927 г. държавата сключва договор с чехословашката самолетостроителна фирма "Aero-Praga" за построяване на фабрика и отдаване на концесия, като Казанлък е бил избран сред множество други "оферти". Три години по-късно договорът с чехите е разтрогнат, съоръженията са закупени от италианската "Caproni-Milan", чиито собственици приемат предложението за влагане в производството предимно на български материали, предварително одобряване от правителството на произвежданите самолети и надзор на дейността от Българска държавна самолетна контрола. Приема се името на фабриката - "Самолетна фабрика Български Капрони" - Казанлък.

До 1938 г. се строят предимно учебно-тренировъчни самолети, съобразно ограничителните изисквания на Ньойския договор. Изпълняват се и ограничен обем монтажни и ремонтни работи при заплащане на "ишлеме" по договорена калкулационна схема с Министерство на войната.

От 1932 г. до 1942 г., когато изтича концесията, в Казанлък са построени серийно осем типа самолети. После държавата поема цялата собственост и преименува предприятието на "Държавна самолетна фабрика" - Казанлък. Летището на Овощник край Казанлък става база за летателно обучение. Сред произвежданите тук е българският двумоторен лек бомбардировач, познат като "КБ-6 Папагал", който конкурирал успешно сходните модели на немските "Юнкерс" и "Фокер".

Българският "КБ-6 Папагал" бил версия на италианския многоцелеви двумоторен лек бомбардировач "КА-309 Гибли", създаден по проект на инж. Чезаре Палавичини.

Родната модификация (пусната в серийно производство със съдействието на инж. Цветан Лазаров (1896-1961 г.) имала максимална скорост за летене 265 км/час при таван от 6500 м. Натоварен с до 32 авиобомби, самолетът можел да прелети 1200 км. От Казанлък политат към небето още няколко вида бойни летателни апарати: "КБ-2А "Чучулига" (1936); "КБ-3 Чучулига-I"; КБ-4 Чучулига-II" (1938) и "КБ-5 Чучулига-III".

Последният влиза в серийно производство през 1940 г., използван е като разузнавателен, свързочен и щурмови. Поради изтичане на концесионния договор и затруднения с доставката на материали (основно от Германия) на 15 септември 1942 г. "Капрони България" обявява фалит, а производствените помещения и техниката са одържавени.

Работата продължава под ново име - "Държавна самолетна фабрика", към която през 1945 г. са присъединени част от базите на учебния въздушен полк в Казанлък. През тези няколко години там основно се ремонтират самолети, включително и съветски от състава на 17-а въздушна армия, подчинена на главнокомандващия Трети украински фронт маршал Толбухин.

Последните слезли от конвейера самолети - 30 броя от типа "КБ 11 - А Фазан" са "подарени" на Югославия, където летят до към 1956 г. Подаръкът всъщност е част от репарациите, които България изплаща след края на Втората световна война по силата на подписания през 1947 г. в Париж мирен договор.

Държавната самолетна фабрика в Казанлък е преименувана в "Завод 13", който произвежда всичко друго (включително и радиоапарати и шевни машини с марката "Шипка"), но не и аероплани.

Самолетопроизводството е пренасочено към Ловеч. След правителствено решение от средата на 50-те години, че армията и гражданското въздухоплаване ще ползват само и единствено руски машини - и там цеховете преминават към изцяло сухоземни изделия.

Натрупаният опит от персонала е използван спорадично: през 1950-а за направата на 16 броя безмоторни УР-1; 14 броя "Жерав" през 1953 г. и 16 "Гълъб" през 1955-а.

Христо ХРИСТОВ