Информацията в сайта е собственост на вестник „Старозагорски новини”. При използването й, позоваването на източника е задължително!

Евангелие по... Виолета Христова

Румен Денев, чиято нова книга с есета "Белият гарван" предстои съвсем наскоро да излезе на пазара, също е категоричен, че "Господарят на гледката" е изключително стойностна поезияПреди нощта на Суперлуната родената в Чирпан поетеса подари на старозагорци "Господарят на гледката"

Навръх рождения си ден, за десетгодишнината от сватбата си и в самото навечерие на Суперлуната, родената в Чирпан поетеса Виолета Христова подари на старозагорските почитатели на мерената реч най-новата си, девета по ред книга, сборника "Господарят на гледката". Определените от авторката като "умозрения и фрагменти" текстове всъщност са блестящи поетични късове, друг е въпросът, че не са подредени в обичайните за поезията стихове и строфи.

По думите на Христова те са "погледи от различните етажи на живота", а според мен лично се родеят с Ивандинковите прозрения от "С почит към литературата" от далечната вече 1986 година.

За да споделят радостта си от раждането на книгата, във фоайето на Радио Стара Загора, по покана на Библиотека "Родина" и къща-музей "Гео Милев", дойдоха и дузина утвърдени писатели. Сред тях бяха Таньо Клисуров и Румен Денев, чиято нова книга - сборникът с есета "Белият гарван", предстои да се появи съвсем скоро с щемпела на ИК "Смисъл".

Текстовете, писани в продължение на почти 8 години и част от тях публикувани в социалната мрежа "Фейсбук", разкриват една доста по-различна от досега познатата на читателите си Виолета. Колкото тя да твърди, че те "излизат от друго място, а не оттам, където идват стиховете ми", в тях има невероятен поетичен заряд и докосват по изключителен начин ревниво пазени струни от душевността. И не случайно в предговора поетесата е написала: "Ако сега се попитам кого назидавах, кому се надсмивах, чия жажда утолих - ясно е: сама съм си кладенецът. В себе си надничам и търся по-вярната от двете верни посоки. Краката в сандалите са само мои. Но с онзи, който ме вижда, едно сме.".

Не зная какво е да нахлузиш чужди обувки, но се убедих, че "под ръка" с думичките на Виолета Христова е по-лесно да изкачваш стъпалата.

И не случайно някои от присъстващите определиха томчето като... евангелие. От което аз лично си избрах два "псалма": "От толкова буквалност /нещата нямат нито предверие, /нито коридор за нататък" и "Толкова стъпки на победители. /Тревата съхне.".

Христо ХРИСТОВ